Светлина ме облива
и разтваря мечтите ми
на малки точици
от изгреви в залези
преминават лъчи
и заслепени
във моите очи
догонват красиви
затрептели звезди
някой нежно мълви...
чувам думите -
мелодии от Светлини
сякаш попили
звънки струни
в камбанки щастливи...
като тиха молитва
на смирената кротост
на душата щастлива
пърхаща волност
в необятност далечна
достигнала скалата
Светлина - всеотдайност...
© Евгения Тодорова Всички права запазени