Не виждам сянката.
Навред е светлина.
Разпуква се цветът
и капчици живот
отпивам с изгрева.
Раста от тишина,
ухае в мен домът
на близките,
а топлината
пише по стъклата
как от любов
променя се светът...
Живея в себе си
и утешавам тъмнината.
© Кирилка Пачева Всички права запазени