Приятели, сърдечни поздрави от една далечна земя!
Благодаря на океана за вдъхновението. :)
Шуми водата и брега прегръща,
целува го тъй нежно и напевно,
умерено вълните в отлив връща,
а после пак пристъпва смело.
Излива любовта си на талази,
страхувайки се от забрава,
че неведнъж и обич, и омрази,
са давили във нея много млади...
Изстрадала, тя влива песента си
в една вековна красота...
Не плаче, тихичко ме връща
във спомени за влюбени сърца...
Звездите се усмихват дяволито,
надничат иззад фееричен креп,
примигват плахо и почти сърдито
напомнят ми за нас, за теб...
Така, стаените ми мисли,
политат волно във нощта.
Не те намират. Само търсят
светлия си път към любовта...
© Криси Всички права запазени
И запази във себе си това вдъхновение, раждащо прекрасни стихове!
Поздрави, Крис!