Мартенско слънце студа ни съблича,
после с лъчи ни прегръща,
пролет бълбука и пее – момиче
в грейнала, цъфнала къща.
Свири южнякът – снажен и мощен,
нежните пъпки разпуква,
китни минути дъхтят денонощно,
времето слънчево хуква,
сладост събира от медени пити
чиста любов от потока,
пролет пристъпва – щастлива и сита,
светло зелена посока.