severianin (Валентин Чернев)
417 677
31.03.2012 г., 14:29 ч.

Светове отсрещни 

  Поезия
616 1 12

СВЕТОВЕ ОТСРЕЩНИ

 

 

Когато нощем погледа си вдигам

в небето със звезди и още нещо,

една звезда отсреща ми намига.

Какво сте вие, светове отсрещни?

 

Какво сте, бежови луни от слюда,

които като ситен бисер светят?

И там ли има безнадеждно луди,

загледани в небето ви поети?

 

И там ли има ветрове прозрачни,

и там ли сутрин грее слънце рижо,

и там ли стар прошарен неудачник

споделя с небесата своите грижи?

 

Ако сте просто огледално-зрими,

отсрещни мои светове-вселени,

то значи, че и мене там ме има,

че мога просто да говоря с мене.

 

Какво да кажа?

Че до болка ясна

е тая плесен, шупнала в душата,

че и на мене ми е неуютно, тясно,

че сляпата тъга ми е позната?

 

Защо?

Не е ли по-добре да стана,

на масата две чаши да поставя

и пълна кана.

Просто пълна кана

среднощна луда дъхава забрава.

 

И ако в чашите звезда се спусне,

и ако с чашата си чаша срещна,

ако докосна с устните си устни,

то значи, мои светове отсрещни,

 

че някъде под облаци лилави,

под синьо слънце, под луна зелена,

един поет е седнал в нощ такава

и пие с мене, и говори с мене.

 

Какво, че там луната е лилава,

оранжева, седефена, незрима...

 

Отсрещни мои светове – наздраве!

Примигвайте... да зная, че ви има.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??