10.10.2019 г., 7:42 ч.

Светулка 

  Поезия
773 0 0
Светулка прелита нощес,
И пърха с криле през мъглите.
И щом я види човек,
веднага си спомня звездите.
Че много мечти е забравил,
И често оставал е сам.
И тежка тъга натоварил,
Връз рамене и ум разпилян.
А светулката леко примигва,
И подсеща, ту тебе ту мен.
Че нощта неусетно си тръгва,
И пристига неизвестния ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??