В къщи кътаме светулка,
пъргава чевръста булка.
Денем с обич ни орисва,
нощем стихчета пописва.
Галим ли я, е засмяна,
носи светличка премяна.
Гушнем ли я, пърха волна,
влюбена и предоволна.
А фенерчето си живо
пълни тръпнеща с огниво
от вселенските полета -
да ни топли, да ни свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация