1.09.2023 г., 15:50 ч.  

Светулка в прегоряла угар 

  Поезия
346 7 9

СВЕТУЛКА В ПРЕГОРЯЛА УГАР

 

Не ми е спретван прощъпулник.

(Не знам защо не е направен.)

Но рой смарагдови светулки

пламтели в нощната дъбрава,

 

щом крачки първи съм броила

в света враждебен – като коте,

сред мрак, пленен от стиска свила,

пресукана със звезден троскот.

 

Те подариха ми светилник,

тъмата с който да преброждам –

в мъглата или в дни усилни

духа ми зло да не тревожи

 

и с любопитство ненаситно

да слизам в неизбродни бездни,

да бъда брат на всеки скитник,

да щъкам с обич до последно.

 

Сълзица зрее ли в окото,

да спра, преди да се отрони,

Да не допускам гняв в живота –

защото е товар огромен.

 

Аз само моля да опиташ –

вързоп за опело ли струпам,

да ми търкулнеш проста пита –

пред Господа да я разчупя.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??