Най-накрая остават телата.
Да, телата остават накрая,
приютили на топло делата
и живота, за който мечтаем.
Най-накрая се виждат чертите
на покоя, до болка жадуван.
Аз не зная доколко боли те.
Аз се уча в тъгата да плувам.
Най-накрая научих какво е
да обичаш до сетния вопъл
и да плачеш за дамата своя,
и да знаеш: животът е топъл. ...