Светъл дъжд
Беше тук: светъл дъжд!
Много силен, внезапен!
Преваля отведнъж -
сещам сетните капки...
Знам, илюзия бе.
Но и тя си отива.
Тъй бях свикнала с теб:
да ме лъжеш красиво.
А сега - накъде?
Сякаш - сляпа и глуха.
Но най-страшното е,
че очите са сухи.
© Цонка Петрова Всички права запазени