18.06.2008 г., 14:00 ч.

Светъл лъч 

  Поезия » Бели стихове
816 0 0
СВЕТЪЛ ЛЪЧ

когато слънцето изгрее
и славеят тихичко запее

започва слънчевият ден
с радост и мъдрост озарен

небето синьо като море
а лъчите милват го като дете

но идва после и тъмният залез
сякаш небето е в разрез

отново разделил деня от нощта
като капка в мига на любовта

и изгряват малките звезди
за да чуят милионите мечти

а нежният шепот на водата
показал тайната на луната

колко сила има в мечтата
и така започнала зората

VAL40

© Валентин Първанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??