Умира птицата в студената нощ и се прощават с простора крилете й.
     Мрак неканен в душата е гост. Вече не е красиво и светло.
    Ще се върне ли утре мечтата за лъч едничък и топлина?
    Справедлива ли е съдбата? Ще протегне ли топла ръка?
    Сега и аз като мъртвата птица се прощавам с моите мечти...

Младостта ми към бездна полита в свят без слънце, луна и звезди.
    Но като птицата за полет възкръснала, аз пак криле ефирни ще разтворя, мечтите ми красиви ще се върнат - огряни от ЛЮБОВ И ВЯРА!!!