29.06.2019 г., 9:24 ч.

Светът дали ще знае, че си моя? 

  Поезия » Любовна
543 4 2
Понякога усещам се, невидим.
Дотолкова, че търся се в мъглата,
в чиято непрогледност има митове,
как водела до пълна слепота...
Тогава те събирам в мойте шепи,
и ставаш по-сияйна от Луна.
В посоката вървя на твоят шепот,
сред мрака се превръщам в светлина.
Загубвам се, защото все се лутат –
очите ми, от страх, че си химера.
И търся те, а сякаш се сбогувам,
преди ръцете ми с копнеж да те намерят... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??