СВЕТЪТ НИ
Светът ни се пръска... внезапно... на мига –
кристална чаша... на парченца разбита...
Докосвайки ни, всяко е нанесена щета
на чувства святи... преди да политнат...
Първа се гърчи окървавена свободата.
Оградена с решетки... губи същността си...
Проплаква в сърцето ранена мечтата,
загубила зрение... потъва в страха си..
.
Доверието, захапало прашна опашка,
смачкано, раните смълчано облизва, ...