11.05.2006 г., 10:46 ч.

Светът заедно с теб 

  Поезия
768 0 0
Умората надвива тялото полека,
клепачите трудно притварям в нощта.
Милувката ти тъй успокоява,
в съня въвеждаш ме ръка в ръка.

Очите си затварям,но усещам-
във царството дълбоко на Морфей
присъстваш ти,а аз заспивам,
защото зная-там е моят чародей.

Пролетта на живота отминава,
златна есен съзирам напред.
Сърцето ми нежно е стоплено,зная,
защото сезони живях с Човек.

Спокойно когато очите затварям,
а ръката ми плахо ти в длани държиш,
душата в отмора отлита към рая.
Романът за двама ти ще продължиш.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??