Свиден спомен ...                                                                                                                                                                                                
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам…
Дали от сладкото с белени сливи
у нас на индрише ухае,
или, от печката май девисилът,
своя чуден мирис разнася…
Още къкри чаят, дъхав от билки,
а чакат вече за децата –
житената питка, в месал завита
и делвичка квасено мляко…
Пак цветята огряват градината,
със слънчевия цвят оранжев –
на скъпата ни майка латинките
и кълбата бели като сняг…
Няма го татко на двора –
угрижен, вече не майстори, отдавна…
Единствено там е споменът ни мил,
с образи свидни, святи за нас…                                                                                                                                                          ДораГеорг