Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам…
Дали от сладкото с белени сливи
у нас на индрише ухае,
или, от печката май девисилът,
своя чуден мирис разнася…
Още къкри чаят, дъхав от билки,
а чакат вече за децата –
житената питка, в месал завита ...