Постой до мен,
не тръгвай!
Десет дни и нощи
без тебе живях.
Постой до мен!
Не ти ли липсвах
десет дни и нощи?
Подарък съм ти от пиратите,
плениха ме в диви земи.
В знак на мир ме дариха,
уплашени от строгия ти поглед.
Тихо стъпваш,
неусетно минаваш
и заставаш зад мен.
Скришом плъзваш поглед
и бързо отместваш очи.
Свикнах с твоята сила,
подчиняваща всичко.
Свикнах, че съм твоята слабост,
скрита дълбоко от всички.
А ти свикна ли?