Звукът на тишината те залива с апатия,
от тая, която боли.
Сине, можеш ли да ми изсвириш спомен,
такъв, какъвто още в сърцето ми гори.
Всички сме тук, около твоето пиано,
и чакаме сърцето ни да затупти,
а ти бавно спомените нарисувай
и донеси носталгията на отминалите дни.
Изсвири ни песен, пианисте,
изсвири химна на мъртвите души.
И за миг да се превърнем във едно цяло,
поне за тази вечер от живота ни спаси ...