Свири за мене, любими...
Изгарям, когато нощем докосваш ме,
нежно - като с перце на китара.
Под майсторските длани запява душата
за тебе нежна и страстна балада...
Обичам, когато докосваш ме
като бели клавиши на пиано,
изтръгваш всеки звук, всяко стенание
с нежност... със завидно старание..
Та ти си майстор, виртуоз с таз цигулка!
С лъка изкусно струните галиш,
нота след нота като със страстна милувка
с музика жарка тялото палиш!
Изгори ме в забързано темпо!
Пороби ме с мелодия властна!
Нека в плен на музиката остана аз вечно...
Свири за мене, любими, все тъй прекрасно!
© Надежда Рашева Всички права запазени