СВОБОДА

Увиснало в небесния простор

Лъчите му ни светят и горят

То вижда всеки ден какъв е зор

Да се живее въпреки и на инат.

Но нашата вина е, че си спим

И чакаме да стане чудо

И сме отвикнали да бдим

И само бачкаме за лудо.

Но виждам как се веч променя

Съзнанието наше всеки ден

И почва веч да ни е еня

И виждам Българина променен.

И Левски пак ще се събуди

В някоя Българска душа

Ще дойде Ботев да пробуди

Заспалата ни свобода.

Спокойно, слънцето ще свети

Над слънчевата ни страна

И въпреки изедниците и проклети

България ще бъде на върха.