Разсъмва се, и няма я тъмата
България огряна е отвред
Надигна се отново свободата
Подкрепена от Българския гнет.
Кръвта във вените бушува
И погледите са изпълнени със гняв
А мислите започват да лудуват
Напомняйки за Българския нрав.
Търпението вече свърши
Търпяхме много, досега
И за пореден път ще скърши
Народа на змията гнилата глава.
То миналото се повтаря
Не взимаме си пример от тогаз
И никой нищо не поправя
А само трупаме си в нас
Но времето дойде, придиря
И чака някой да остави диря
Да имат бъдещото поколение
Пред някой гроб да прави поклонение
И да не позволи на оногова
Пак да вземе робата на роба.
© Hristo Hristov Всички права запазени