Мечтая днес за свободата,
не с тежки окови, а за душата,
онази с дълбоките въздишки,
поемаш въздух и всичко ти гори.
И си всеки и си никой и мъничко боли,
няма път, пътеки и следи,
сам вървиш, сърцето ти тупти,
влюбваш се в самотата,
а тя те целува за отплата.
Пазиш спомени и себе си пази,
но от теб как да се опазиш ми кажи,
пламъка бавно под кожата пълзи.
Нямаш сякаш почва под краката,
и се учиш да летиш,
пристанище ще търсиш или полета ще продължиш?
Силата не е в огънатите рамене,
света да носиш в собствените си ръце.
Ти си всичко, което пожелаеш,
огън и вода, въздух и земя.
Ти си удар и милувка,
нежен дъжд и убийствена градушка.
Сила си и си свобода,
твоето име е истина, мечта.
© Мария Манчева Всички права запазени