Кажете ми,защо мълчите...
мой мисли и ти сърце!
Защо във болка покривате ми дните!?
Защо денят ми превръщате в тъма.
Кажете ми ,не ми спестявайте словата...
не ме пазете от мечтите,та те не са греха
от който днес заспали са душите
на загубилите ,любовта.
Кажете ми и хули не пестете
дори сърцето да кърви...
Самотника в компании не го водете
На него дайте свобода.