Един човек, една съдба, един живот,
една жена, една любов, изгубен брод.
Една сълза блести с тъга от две очи.
Една душа със порив див без глас звучи.
Едно сърце само гори във зъл пожар.
Една звезда сама в нощта е божи дар.
Измислен сън, камбанен звън, ухаещ цвят,
лудешки смях, целувка, грях в магичен свят.
Жадуван миг, заглъхващ вик, едно лице
със поглед благ, усмивка пак и две ръце.
Гореща страст, тела в несвяст, блянуван рай
и свобода без суета и няма край!
19.05.2004г.
© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени