Позволи ми щастието да намеря.
Да правя това, което искам.
За бъдещето да копнея,
а не желанията да потискам.
Остави ме с трудностите да се сблъскам,
спри над мен да бдиш.
От мене трябва ти да се отърсиш
и спокойно пак да спиш.
Пусни ме да живея
и от себе си таз жлъч махни.
С него мога да успея,
а ти на друга любовта си подари...
© Лекса Джорджис Всички права запазени