"Свобода"- вдъхновение от Фотев

LiYaa (Си Ляна)
36 50

4.04.2019 г., 10:02 ч.

Поезия » Свободен стих

565 2 2

Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи

В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен,
може би защото някак никога не стига,
жадно я бленуваш и си в плен...

Свободата в нашите души е рядкост,
именно това
ми тежи и ме убива,
на площадите, когато тъй безскрупулно танцува Тя!

Свободата... все я търся – надалеч и нависоко,
там където свършва планината и започва полетът на птицата, безкраен.

И съм в плен, но май на себе си,
когато Тя, свободата, се изгражда славно,
но не при птиците,
а в нашите души!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

LiYaa (Си Ляна)

2019-04-05T10:22:37+03:00

Благодаря от сърце за милите думи! Иначе става дума за големия Христо Фотев
LiaNik (И.К.)

2019-04-04T16:54:20+03:00

Продължавай Силяна! Има какво да покажеш и кажеш и се учи, и развивай! Добре си пренесла значението и цената на свободата в редовете си.
С удоволствие чета и с трепет, сякаш виждам как малка мидичка се ражда и започва да расте. Извини ме за сравнението, но това е най-близко до чувствата ми. Благодаря!