Създадена от Господ –
волна птичка,
отворена за всякакво добро,
белязана с хикса –
отговор да търся за всяко зло.
А толкова съм слаба! –
когато виждам
окови как дрънчат,
ятагани как посичат
търсачите на свобода.
Отново. За кой ли път?
Не е нужно.
Един е Господ!
Умно построил света,
вложил обич в цвете и трева.
Радвайте се!
Единствен, той прощава,
желайки ни свобода.
Дарява,
а не иска нищо.
Не му обръщайте глава.
И нека всеки,
както иска –
отговор намери,
говорейки със съвеста,
отсрочка, прошка да измоли за греха!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени