„Свободен избор”
Свободният избор, във времето днешно,
„свободен” е само на думи ̶ фиктивно,
привързан към правото наше успешно,
го носим на челото с гордост, наивно!
Избира ли сам ученикът предмети,
които обича и иска да учи,
или му предлагат, че той да се „сети”
от кой „ще желае” акъл да получи?!
Дали по сърце сме избрали канала,
или по меню, от стотина програмки
и изборът наш се върти по овала
на здраво сковани от цензура рамки?!
Нима сме избрали и нови солистки
от старите листи, сред същите хора?!
Те грачат, но щом с диригента са близки,
на сцена са вечно - в ядрото на хора!
Свободният избор е цел утопична,
идея - химера, заблуда голяма!
Това, че не виждаме лента гранична,
поддържа ли теза, че граница няма?
© Марин Цанков Всички права запазени