От днес да бъдеме свободни
поиска с поглед най-суров
и като птички да летиме волни
при всеки порив за любов.
Замина красива и свободна,
до днес все бродиш по света
забравила земята родна
да търсиш щастие в скръбта.
В сърцето не тая омраза
даже скръбта си победих,
и спомена в сърцето пазя,
дори без тебе съм щастлив.
Ще се върнеш ли смирена
да търсиш малките неща:
градът във който си родена
и спомените мили от дома?
© Аластор Всички права запазени
Продължавай да пишеш.