Усещам смазващия страх,
роден в объркани понятия.
Когато Истината обявява се за грях,
а злото е гримирана симпатия.
Усещам колко тежък е гнета
върху гърба на хилядите хора.
С приведен взор те търсят път,
опипвайки стените на затвора.
Усещам колко жаден е светът
за Обич, Истина, за Свобода.
Но натискът посял страхът
изтласква към пустинна самота.
Усещам колко тъжен е лика
изсъхнал от обществени „промени”.
Все по-дълбока гибелта,
от поклонения пред идолите неми.
Усещам колко драматичен е викът
и съдбоносен изборът в сърцето.
Заблудата и натискът не могат да спасят,
спасява Истината слязла от небето.
© Мария Всички права запазени
Трогна ме коментара ти, скъпа Руми! Подобни думи са истинско насърчение за мен! Прегръщам ви!