Очите ми извади – да не виждам.
Ръцете ми завърза – да не чувстват топлина.
Вериги на краката ти ми сложи -
да бъда ничия, да съм сама.
Подаваше ми през решетките трошици,
случайно сещащ се понякога за мен.
И мислеше си, че ми даваш много.
И мислеше си, че си ощетен.
Тъй тялом аз останах твоя.
Насила – със вериги, без очи.
Сърцето ми остана си свободно -
забрави него да докоснеш ти.