Любовта идва - нечакана,
различна, своенравна...
Нетактична е... понякога.
А даже... бива и нахална.
Най-първо грима ми изтри -
от очите...
(Да, онзи, зад който си криех сълзите.)
А после... в мислите ми взе да рови...
Събличаше ме... Разголваше ума ми,
И тихо шепнеше – „Не бой се... за добро е...”
Стени рушеше. Изхвърляше страха ми.
Съблече ме... брутално... ...