4.08.2018 г., 21:06 ч.

Свят 

  Поезия
231 0 1

СВЯТ

 

Не се понася лесно чуждата радост,
дори когато си изпълнен със своя,
сърцето ти се изпълва с ревност,
която нараства -вълна в прибоя.

 

Не се понася лесно щастие чуждо,
дори когато то и теб те спохожда.
Ходиш замаян като „сина блуден“,
в мислите си – на рог го набождаш.

 

Не се понася лесно чуждо богатство,
дори когато бедност не те е подгонила.
Няма мил приятел, нито пък братство,
бедняци да ги видиш, всичко би сторил.

 

Не се понася лесно любовта чужда,
въпреки, че ти имаш своята – огнена.
Подлост в теб без кафе се пробужда -
ще му подложиш някак кора динена.

 

Не се понася лесно направено добро,
много повече, когато не си го искал.
Ще му направиш - най-страшното зло.
Скришом, от себе си доволен, се кискаш.

 

Не се понася лесно, но се питам „Защо“?
Толкова ли лоши хората сме станали?
Или в чувствата това отвратително зло
съществува още от както сме създадени?

 

04 08 2016

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както е казал шопът: "Аз не искам на мене да ми е добре, искам на Вуте да му е зле".
    Но има и други хора, които се радват на чуждите успехи.
    И дано Доброто надделее!
Предложения
: ??:??