И тази нощ не си до мен, но звездите ярко на небето греят.
Греят те за истинска любов, любов която ти ми подари.
Миличко, не искам аз от мен да си далеч, защо ли трябва вечно да те моля?
Не разбираш ли че съм поет който иска да си моя.
Не си сама, не би могла, защото имаш ти човек, който те обича на света.
Ще трябва някак си да ти покажа, че единствена си ти за мен да ти докажа.
Може би разбрала си го ти това, че без теб не мога на света.
Както мисля си сега, че и ти си мислиш същото за мен така.
Не е за вярване, че те открих във този луд побъркан свят.
Преди да влезеш в него ти, за мен си беше просто ад.
Сега след толкова години проумях това, че без да си до мен няма смисъл моят ден.
Ти направи ме такъв, да се радвам на живота.
Без твойта топлина и твоята любов, за такъв живот не съм готов.
© Борислав Александров Всички права запазени