Светът е мрак покрит с тъга..
.Светът живее в тишина,
а мен ме мъчи мисълта
за това, че съм сама.
Но нещо ми убягва май,
изгубва се във тъмнината...
Щом не виждам в него край
и друг е погледът ми над нещата.
Казваха ми, че съм луда,
повтаряха го дни наред.
Не вярах в Джа, не вярвах в Буда,
обръщах се спокойно и продължавах си напред.
Но дойде време за вълната,
която да отмие оптимизма от душата.
И нахлу в живота ми водата,
разпръсна се, удави всичките мечти...
повлече ги надолу и ги умъртви!
А мен остави ме в играта,
да довърша пътя на пирата,
започнал тъй внезапно...и да се издигна в небесата.
Казваха ми, че съм луда,
казват ми го и сега.
Не вярвах в Джа, не вярвам в Буда.
Непукист и реалист...сърцето лед в снега!
Парченцата опитвах се да събера,
нареждах ги във пъзела едно след друго
и времето тъй бързо отлетя,
поставих и последното...но се получи грубо!
Картината бе силна с мъдростта.
Пропи очите
тъжни със сълзи...на живота истината...слабостта
накара същността ми да пълзи.
Устата млъкна,сърцето спря да тупти...
не мигнах дори за миг.
Седях и гледах с оцъклени очи,
съзирах там размазан лик.
Уплаших се и мисълта се стрелна...
като стрела съзнанието ми проби.
И нещо черно там се белна...
знак за всички неизпълнени мечти.
И няма покой душата,а силно бие сърцето....
Но никога няма да мразя...това чувство проклето...
Не ми харесваше на земята,
а само облаци и прах виждам в небето...
От болка покрити с тъгата
и всичко умира и отива там където
живее свободно в човека детето.
живот....съдба...
желание....и мечта.....
немирна....проклета душа,
но вечно водеща ме в тази игра!
© Елмо Всички права запазени