Мечтаех те, дори и без да те познавах,
в съня си те рисувах с пъстри цветове..
Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.
Към тебе прекосявах океани, брегове...
В полъха на морски бриз те пресъздавах,
в пустините откривах твоите следи.
В нощта зловещо моите криле отрязах,
но летях за да достигна твоите звезди.
Сега, аз чакам ти да ме намериш,
в тази тежка и безкрайна зима.
В поле от преспи, планините да катериш,
ще ме откриеш, ако любовта я има!
Защото този свят, е свят за двама...
От тази чаша трябва да отпиеш...
Ако чувстваш любовта, че те изгаря,
тогава само пак ще ме откриеш!
© Антониа Димитрова Всички права запазени