Свърши,
и тъгата, и всичко, което
на живота клоните кърши.
И след дъжд,
колко е ясно небето.
Вдишвам,
и в мен се връща детето.
С поглед наивен, в чисти очи,
да прегърне готово, горещи лъчи,
Без страх от огъня, който гори,
топлина ще усети и не ще го боли.
Свърши тъгата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация