4.07.2008 г., 7:21 ч.
... сякаш съм обичала отново
Отпивам бавно на глътки от раздялата,
тихо мълком се прибирам...
... раздала съм като просякиня цялото,
а лудата във мен за зов напира...
И къса се оная струна,
дето замлъкнала стоеше в мрака...
... кога някой за тебе се е върнал,
пита ме жената, дето толкоз много плака...
А ти ми каза: "Не се привързвай много"
и тръгна сломен от своето величие...
А моите устни шепнеха на Бога,
ала заспаха в туй четиристишие...
И плачех аз в ръце ти самотна,
ти тешеше ме в своята утеха...
На раздяла в прегръдките ти бях сиротна,
бледа, слаба, като остаряла дреха...
Не молех да се върнеш. Ти не би го сторил.
И сега седя сама и плача...
Сякаш се върнах в епизод повторен,
сякаш съм обичала отново... аз, горката.
тихо мълком се прибирам...
... раздала съм като просякиня цялото,
а лудата във мен за зов напира...
И къса се оная струна,
дето замлъкнала стоеше в мрака...
... кога някой за тебе се е върнал,
пита ме жената, дето толкоз много плака...
А ти ми каза: "Не се привързвай много"
и тръгна сломен от своето величие...
А моите устни шепнеха на Бога,
ала заспаха в туй четиристишие...
И плачех аз в ръце ти самотна,
ти тешеше ме в своята утеха...
На раздяла в прегръдките ти бях сиротна,
бледа, слаба, като остаряла дреха...
Не молех да се върнеш. Ти не би го сторил.
И сега седя сама и плача...
Сякаш се върнах в епизод повторен,
сякаш съм обичала отново... аз, горката.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!