1.05.2007 г., 15:50 ч.
Сянка
Без да искам се влюбих,
в сянка, мълвяща красиви слова.
Кой бе тази сянка се чудих,
но така и не успях да разбера.
Копнеех да го чуя,
да видя скритото лице.
На всичко бях готова,
да го докосна за миг поне.
Казваше, че ще сме заедно,
вярвах на нечувания глас.
Представях си всичко красиво,
че той и аз ще се превърне в "Нас".
Някъде там е, на място далечно и скрито,
сълзите никой не можеше да спре.
Какво се случи в сърцето разбито,
той така и не можа да разбере.
в сянка, мълвяща красиви слова.
Кой бе тази сянка се чудих,
но така и не успях да разбера.
Копнеех да го чуя,
да видя скритото лице.
На всичко бях готова,
да го докосна за миг поне.
Казваше, че ще сме заедно,
вярвах на нечувания глас.
Представях си всичко красиво,
че той и аз ще се превърне в "Нас".
Някъде там е, на място далечно и скрито,
сълзите никой не можеше да спре.
Какво се случи в сърцето разбито,
той така и не можа да разбере.
© Марина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
За жалост май тъжните повече ми вървят. Повече ми се отдава да пиша подобни стихове отколкото весели. Направих един опит с стихотворението "Ера", предполагам че все някога ще се получи
-
Прочувствено и трагично - отлична рецепта!Но продължи с по - весели!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
