26.12.2004 г., 17:59 ч.
Сянка
1090
0
0
Намирам се в стая без изход,
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ,
прегърнал ме със ледени ръце.
Плаши ме отсъствието на всеки звук.
Говоря без глас. Нямам лице.
Вървя напред.
Не се блъскам в стени.
Отпред няма нищо.
Зад себе си оставих само скали.
Вратът ми стяга тънко въже.,
Да го скъсам протягам ръце...
Но там няма нищо.
Аз съм сянка...
с прозорец зазидан отдавна.
Тъмнината ми се усмихва -
за кръвта ми е жадна.
Не усещам горещия студ,
прегърнал ме със ледени ръце.
Плаши ме отсъствието на всеки звук.
Говоря без глас. Нямам лице.
Вървя напред.
Не се блъскам в стени.
Отпред няма нищо.
Зад себе си оставих само скали.
Вратът ми стяга тънко въже.,
Да го скъсам протягам ръце...
Но там няма нищо.
Аз съм сянка...
© Кери Исова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
