Emalda (Ванина Константинова)
65 161
2.12.2014 г., 20:27 ч.

Сянка 

  Поезия » Любовна
857 0 2

Сянка

 

Лунна сянка... тишина... сляпа самота,
загърнат полъх в тъмна красота, по вълчите пътеки пак вървя,
скрила се в сълзите на нощта, сподавен вик... болка и тъга,
търся те в крясъка на сова, във вълчи вой, в размътена следа.

 

Бледа сянка... тишина... лепчива мъглявина,
скитаща съдба, облечена във тъмнина безимена шептя,
уморена любов Сянката погребва тихо под пръстта,
с пресъхнала надежда, недогалена от светлината в утринта.

 

Отболена сянка... пореден силует, безименни лица,
очи безжизнени и страх, изтръпнали сковани в лед сърца,
тълпа от сенки в нощта, прегърнали бледата мъгла,
пълзящи търсят следващ изгрев в люлякова синева.

 

Пурпур в сянка... магията на две сърца в една съдба,
сбрали ледени души, реят се в нирвана очи в очи,
разкъсах себе си и те загърнах нежно в нощна хладина,
вървя приютена в тълпа безлична, влюбена... с теб... сама.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Мисана!
  • "Пурпур в сянка... магията на две сърца в една съдба,
    сбрали ледени души, реят се в нирвана очи в очи,
    разкъсах себе си и те загърнах нежно в нощна хладина,
    вървя приютена в тълпа безлична, влюбена... с теб... сама."

    Един образ на вълчица - вярна в любовта, съзирам открояващо се тук.
    И сякаш лирическата от това великолепно стихотворение, ми припомни моя идеал за безсмъртната любима - Лабискуи на Джек Лондон.

    Мистична творба, в която всеки куплет намята с воала на тайнство съдбите на влюбените.

    Поздравление за този красив поетичен текст, Ванина!
Предложения
: ??:??