5.01.2018 г., 23:59 ч.

Сянка 

  Поезия
332 2 1

Изначална добротата, 

пак хвърля сянка на земята. 

Паралелно се преследват, 

за смисъла си събеседват:

- Навсякъде една до друга... 

- Чия е главната заслуга? 

Доброто :

- Аз съм светлината! 

А ти,  образа ми на земята. 

Сянката :

- Чуй моето мнение, 

че тъмното ти отражение, 

огледално в мен прозира, 

и другото ти "Аз" намира. 

 

© Мария Божкова Всички права запазени

МаЖор 

05.01.2018год.

Вървях към работа. Самичка.

От сянката си се боях.

Размислих се, дори да съм добричка, 

защо от нея ме е страх? 

 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??