Какво ли чувстваш,
когато казваш сбогом на част от живота си,
на младостта, на порива да съграждаш,
на желанието да споделяш с някой всичко по пътя си?
Какво ли чувстваш,
когато една тъй здрава и силна част от сърцето ти
се откъсва завинаги от теб?
Какво ли чувстваш,
когато всички мечти, илюзии, блянове,
онзи мираж със синьото море,
високи зелени дървета и безоблачното небе,
запечатало непоклатимостта на времето,
ти казват за последен път сбогом?
Какво ли чувстваш,
когато тичащото срещу теб дете със слънчева усмивка
и широко разперени ръце се превръща в спомен?
Какво ли чувстваш,
когато кадифеният и галещ поглед
те обгръща само във съня ти?
Какво ли чувстваш,
когато огънят в огнището угасва?
Какво ли чувстваш,
когато протягаш ръка, за да докоснеш кораба,
отнасящ твоята любов и нежност?
Какво ли чувстваш,
когато слънцето потъва там далеч във хоризонта?
Какво ли чувстваш,
когато поемаш сам по пътя, очертан от лунна светлина?
© Нина Всички права запазени