Любо (Любен Стефанов)
86 202
14.05.2007 г., 9:53 ч.

Сянката 

  Поезия
1285 0 5

СЯНКАТА

Гирляндите приканват да се слеем
с шума на празничните чувства.
А вътре - като пропаст в мрака зее
душевното пространство пусто.
 

Отвън е блясъкът с лъчи помпозни,
до точка свил безпомощни зеници.
За да попаднеш всред небрано лозе -
подир блажения си сън, светецо.
 

И плюл си на петите, се понасяш,
боейки се плода му да не вкусиш.
Макар че дълго, трепетни и сластни,
ще те преследват гроздове-илюзии...
 

С език залепнал, неразбран докрая,
ще сбираш дъх и ще броиш звездите.
Защо беглецът никога не знае,
че сянката го следва по петите?!
 

Тя пак, самотнико, ще бъде с тебе
в деня на краха и нощта неземна.
И няма никога да й дотегне -
обидното за твойта плът, пълзене.
 

А зърнеш ли как в празничната вечер
полюшват се гирляндите игриво,
спомни си - колко и да си далече -
човек веднъж със сянката се слива.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??