28.05.2008 г., 7:50 ч.

Събличане от нощ и глътка дъжд от утро 

  Поезия » Бели стихове
890 0 11
Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане...
То винаги прилича
на едно непрежалимо вричане
в безкрайността,
с която се повтаря...
особено, когато се обичаме
и сме разбрали съществуването,
за да направим себе си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костова Всички права запазени

Предложения
: ??:??