Събуди ме
Ти прие ме такава, каквато съм.
Неразумна, покорна, себична.
ИзвадИ ме, от дълбокия сън.
Искам теб! Само тебе обичам!
И то тъй, че понякога правя
без да искам, безсмислени грешки.
И ей-тъй, нещо за да оправя,
от царица, се превръщам във пешка.
Дай ръка. Все така съм заспала
Пепеляшка. И е много студено.
Да довършим нашта приказка бяла.
Пак щастлив ще си! Само със мене!
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени