6.12.2014 г., 19:56 ч.

Събуждане 

  Поезия » Любовна
559 0 1

Във съня си се сепвам и протягам ръка
към леглото до мен, но те няма.
                 Лунен лъч разпиля мекота
                 и се плъзна по рамото ми.

Аз усещам дъхът ти като нощен ветрец.
Как го правиш, нали си далече?
                 А косата ми ти ли прибра?
                 И одеалото свлече?

Аз почти се събуждам от съня си блажен,
и се врътвам наляво.
                 А по принцип спя чисто гола
                 и спя по корем.
Ето, вече е време да ставам.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На теб ти е време да ставаш,а мъжкото съсловие няма да може да заспи след такъв стих
    Поздрав! Хареса ми!
Предложения
: ??:??