Във съня си се сепвам и протягам ръка
към леглото до мен, но те няма.
Лунен лъч разпиля мекота
и се плъзна по рамото ми.
Аз усещам дъхът ти като нощен ветрец.
Как го правиш, нали си далече?
А косата ми ти ли прибра?
И одеалото свлече?
Аз почти се събуждам от съня си блажен,
и се врътвам наляво.
А по принцип спя чисто гола
и спя по корем.
Ето, вече е време да ставам.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Поздрав! Хареса ми!