Кой наднича от прозореца
и навява меланхолия,
за увяхналото цвете
и за дните му несретни...
Кой приижда и по покриви
лудо се надбягва с вятъра,
и престорва се обречен,
да е на надеждна песен...
Кой не вижда през очите,
да се пари със искрите,
само като сянка тъжна,
с песен за любов осъмва... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация