22.06.2010 г., 10:22 ч.

Събуждане 

  Поезия
1078 0 3

 


Събуждане
  
 
                                                                                   
Дъхът ми бавно в тялото ти спира                                               
и топлината връща се и в мен...                                                   
Намираме се между нощ и ден,                                                              
щом светъл лъч в прозореца се взира
                                                                    
и крадешком минава под пердето.                                                                        
Стрелва искането в четири очи.                                                  
Във погледа ти утрото лъчи                                                            
с докосването тръпнещо, в което    
                                                           
разпадаш ме на хиляди частици,                                                  
разлял във същността ми топла страст.                                      
... Гърбът ти нежно е издраскан,                                                 
а ти изпиваш моите ресници...

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??