---
Небето се усмихва с топъл ирис,
изпраща лъч към тихата завивка.
Ръката ми, по нощната ти риза
пропъжда сън от сластните извивки.
Посичаме луни! От теб превзети,
очите ми отдадено те пият,
а после две любовни остриета
полягват в трикотажните кании...
Крилата на прозореца се скриват
свенливо зад ефирните завеси —
опарени от шепота копривен,
загубили представа за отвеса си.
Побираш ме под мъдрия си кичур
и в сънените струни на китарата —
в очакване клепачи да закича
с целувка, дето дните ти отваря.
Добре дошъл във утрото ни влюбено!
Изтръпнала от ласки, ще те търся —
със жажда за поредното изгубване
във сладкото на нощните отвърстия!
---
© Станислава Всички права запазени